П О Х А Б Я В А Н Е


Видя я, когато слезе от таксито и се обърна назад, за да затвори вратата. Буклите на дългата ѝ черна коса потрепваха в ритъма на походката ѝ. Приближаваше се към него и му се усмихваше. Сякаш й беше приятно, а не учудено, че и той присъства на събитието. По стилната черна рокля съдеше, че и тя е сред поканените. Обувките й бяха от онези лекичките, с тънка и равна подметка. Слабичка, с вид на мулатка. Топлината на кафявите ѝ очи сякаш излизаше зад нея, където се сливаше с лъчите на залязващото слънце.

– Здрасти – поздрави го Яна първа.

За миг реши да не ѝ отговори, но усмивката, която изтича покрай устните му, го разколеба.

– Добре изглеждаш.

– И ти си се издокарала. Усмивката ти е в тон с прическата.

– Какво искаш да кажеш? – топлината в очите й се смеси с недоумение.

– Че си на косъм от перфектното излъчване.

Тя погледна надолу като имитираше срам, но отвсякъде й личеше, че й стана повече от приятно.

Абсолвентите го посрещнаха и само след минута някои от момичетата започнаха да се редят да се снимат с него. А онази срамежливата, с черната вечерна рокля, стоеше на метри встрани до по-възрастните ѝ колеги от катедрата. Но се правеше, че не я забелязва. След края на фотосесията Васко я погледна. Но това не му пречеше да размени два-три лафа с част от момчетата, с които си подхвърлиха шегички за някои автори по време на упражненията. През цялото време обаче си мислеше за Яна. Бяха от различни катедри, но от един факултет. Раздели се с тях и се запъти към нея. Усмивката придаваше допълнителен блясък на очите ѝ; това беше част от очарованието й. В един кратък миг тя залезе, защото съжали, че беше извърнала поглед към него. Сигурно щеше да съжали повече, ако знаеше, че Васко беше наясно, че го беше наблюдавала, докато се снимаше. Като кимна към малкото дами, до които стоеше, я попита къде са другите ѝ колеги. Отвърна, че това са всичките и всъщност чакали още студенти. Докато си говореха все така безгрижно, направи му впечатление, че Яна не се дърпаше, както правеше обикновено в негово присъствие. Нямаше да анализира поведението ѝ, но пък можеше да се замисли върху своето. Дали не рушеше достойнството си, като й правеше компания?

Докато се приближаваше към нея, долови, че си говореше с една от тях за някакъв проект. Той я познаваше и се поздравиха – беше главен асистент.
До десет минути лека-полека студенти и преподаватели започваха да опразват пространството пред сградата, за да пълнят масите и столовете в ресторанта.

– Къде трябва да седнем? – попита го Яна, когато се качиха на втория етаж.

– Може да си пише на масите.

Тя тръгна след него тактично, като не пропускаше да следи за някакви указателни надписи. Някъде в дъното той ѝ посочи една дълга маса за около трийсетина човека, върху която имаше табела „Филологически факултет“.

Бяха седнали така, че се намираха почти един срещу друг. Уж непринудени, погледите им се докосваха в пространството и увисваха недоизказано. Яна беше седнала до главната асистентка, с която разискваха нещо разпалено. От музиката и приказките наоколо не чуваше за какво точно си говореха, но по погледите и по жестикулирането им съдеше, че беше нещо, свързано с докторантурата или работата ѝ в университета.

Десет часа вечерта минаваше, намираха се на абсолвентски бал, а тя продължаваше да говори по работа с асистенката. Ако все още се намираха някакви шансове за тях двамата, дали щеше да го тормози за такива неща, когато останеха заедно? Едва ли. По-скоро той щеше да я накара да се отпусне и да забрави за ангажиментите си.
За четирите месеца, откакто се познаваха, а се бяха виждали едва три пъти, и то само веднъж насаме, защото тя си намираше оправдания (най-честите сред които, че е на рожден ден!), успя да разбере, че тази нейна нежна очарователност силно контрастираше със служебните ѝ ангажименти. Сякаш нищо друго не съществуваше за нея. А беше на 27! Той седеше сред колеги – мъже и жени – които се скасваха от смях. Шегите им извираха една след друга, някои от които пропускаше, защото въпреки че не я гледаше непрекъснато, изпълваше съзнанието му. А най-вече – струваше ли си да упорства, след като толкова пъти му беше отказвала? Колебанията го дъвчеха от тези две страни, но смяташе, че има шанс да я превъзпита. Тогава обаче се сети за един случай преди години, когато същите тези сметки излязоха неверни. Васко се изправи с чаша в ръка, за да поздрави колегите си и накрая се наведе към нея внимателно. Когато се обърна към него, отново с онази усмивка, която беше забравена през последните петнайсет-двайсет минути, той й прошепна, че пропилява хубавата вечер и че миговете са, за да се споделят.

– Наздраве! – завърши той.

– Наздраве! А вие за какво си говорите?

– Искаш ли да ти кажа?

– Искам – засмя се Яна.

Мамка му, това момиче… тази млада дама…

Девствена ли е?

– Ще ти кажа после. Като си довършим разговора.

– Добре.

Когато седна, доцентът до него го попита иска ли да си поделят еднолитрова кана вино, а Васко отговори положително на секундата. Беше му преподавал, когато още беше асистент, и много го уважаваше, защото харесваше хора с прогресивно и разчупено мислене.

Приказките им вървяха гладко и забавно, но когато чу една много известна балада, стана от стола и се приближи до Яна.

– Тоя танц е само за нас.

Тя събра длани и скърши китки. Усмивката й се смеси с неудобството, че трябва да му откаже.

Асистенката взе чашата и отпи. Бодна една краставичка и понеже докторантът не се отказа, бодна и едно парченце сирене. Но тъй като той не се разбираше от дума, и за да не приключва бързо, наряза още едно, а като го лапна, бодна и парченце домат.

– После … по-късно – излъга Яна.

– После няма да я пуснат… По-късно ще засвирят чалгата, а доколкото те познавам не харесваш тая музика.

Тя не отговори, а погледна асистенката като че ли търсеше помощ от нея. Очите ѝ станаха големи, а в тях се четеше изречението „Не разбира ли, че не искам да танцувам с него?“

– Тази песен… – продължи Васко, наведе се още повече над нея и докосна с бузите си косите ѝ – … е повече от усещане. – Ухаеше приятно, на някакъв много лек аромат на жасмин. Но не можеше да го вдъхнови. Никога не беше разчитал на ухания.

Тя стана, о, Боже! Тази непристъпна гора от нежност, тази непоклатима планина от женски инат се изправи от стола и тръгна с него към дансинга.

За малкото оставащо време ѝ каза, че не е толкова сладка, когато говори за работа и че тя и асистентката са единствените, които говорят за това на масата.

– Ти подслушаш ли ни?

Айде пак тая невинна и детска усмивка.

– Едно време мислех да кандидатствам в Симеоново, но бързо реших, че не искам да наблюдават живота ми. Та оттогава изгубих шпионските си възможности. А твоите възможности какви са?

– Какво имаш предвид?

– Възможности да осъществиш себе си. Не си написала и ред от доктората, а си последна година. – Нямаше и следа от укор, просто оказваше лек психологически натиск. – Упорстваш пред това да седнеш и да я напишеш, но и пред това да опознаеш някого…

Той не смъкваше очи от нея. Очакваше продължение. Тя се чудеше накъде да обърне погледа си.

– Всъщност вече си влюбена, нали?

– Не.

Яна опита да каже нещо, но замълча. Наведеният ѝ поглед показваше неудобство.
Песента свърши. Направи опит да отпусне ръка от неговата, а той ѝ прошепна бавно:

– Танцуваш великолепно – само той си знаеше, че танцът не беше нещо особено. – Не губи всяка една възможност да се отпуснеш и развличаш.

Яна отново не каза нищо.

Приказките продължиха. Колегите от неговата страна се забавляваха, чашите се чукваха, а смехът не беше спирал. Васко вече почти не ги чуваше. Спомни си онази единствена среща, в която бяха само двамата. Призна му без да иска, че е ходила на концерти с майка си и баща си, а когато я попита защо не с някое момче, тя вдигна рамене. Той предложи да я заведе на следващия, но вместо отговор получи усмивка. На лекциите Яна ходеше единствено със своята приятелка, а една вечер, преди новогодишните празници, се бяха събрали куп докторанти след някакъв семинар и на масата, на която имаше и немалко млади мъже, не проговори на никого от тях. Нито пък те проявиха желание да си разменят фейсбук, телефонен номер, дори дума с нея.
Спомените се изпариха, когато забеляза една своя позната през две маси. Не беше сигурен дали е тя, но когато малко по-късно се обърна отново към него за по-дълго и му се усмихна, той също ѝ отвърна. Поздравиха се, като вдигнаха чаши. Познаваха се от близо две години, но не знаеше, че сега завършваше. Не се чуваха толкова често и не бяха толкова добри познати. Само няколко минути по-късно, тя отново го погледна. Стана и отиде до тяхната маса. Поздрави останалите абсолвенти, след което Саня не скри приятната изненада, че го среща тази вечер на това място. Поиска да се снимат и даде фотоапарата си на едно момиче. Поговориха си малко и тя го попита къде ще ходят по-късно. Не знаеше, защото не бяха обсъждали това. Сподели му къде ще ходи тяхната група и го покани. Не обеща, но кимна. Забеляза друга своя позната, също абсолвентка, с която си махнаха, но не отиде при нея. Беше му ученичка, когато преподаваше в средното училище. Върна се на масата. Асистентката стана и отиде някъде. Тя също не си падаше по танците и подмина дансинга. Яна го погледна и като преглътна първия залък от току-що сервирана вечеря, му каза:

– Имаш много познати.

– Значи и ти имаш шпионски възможности – пошегува се той.

– Забелязах без да искам – отвърна като попарена.

– Явно разговорът ви е доскучал.

Тя наряза парче от пилешката пържола и го сдъвка мълчаливо. Усмивката стоеше някъде там върху лицето ѝ, оглеждайки се плахо.

– Къде ще ходим после? – попита я.

– Откъде я познаваш?

– А ти познаваш ли я?

– Не.

Той не каза нищо.

– Аз ще си ходя след това.

– Ще си ходиш? Вечерен час ли имаш?

– С кола съм и не мога да пия.

– Пиенето не е задължително.

– Така ли? – във въпроса имаше лек полъх на ирония.

– Освен ако не обичаш да шофираш пияна.

Усмивката изпълзя от скривалището си, но срамежливо се спотаи там зад ъгълчетата на устните ѝ.

– Напивала ли си се някога?

– Аз не пия по принцип. Преди си налях двайсетина грама водка в колата.

– Да, това е лошо.

– Че не пия ли?

– Пиенето.

– А ти бил ли си пиян?

– Никога до без памет. И аз по принцип не пия. Но сега съм без кола – отвърна ѝ на иронията. – Ще ме метнеш ли после?

– Ами…

– Аз бих те метнал, но вече съм на повече от промил алкохол.

– Ти докъде стигна с доктората?

– Яна…, не знам за мен, но от теб ще излезе чудесен професор.

– Защо така мислиш?

– Цялата Вселена е на това мнение.

В този момент пуснаха една от незабравимите бг балади от миналото, без които не минава нито една абитуриентска или абсолвентска.

– Тая песен само нас чака.

– Не, не, ще ти откажа.

– Пак ли?

– Преди нали танцувахме?

– И с това се изчерпаха жетоните ми до следващия сезон?

– Не, не, наистина не искам. – Сърдитост и категоричност изпъкнаха на лицето ѝ.
В този момент до него застана една от абсолвентките, на които беше преподавал, и изяви желание да се щракнат, понеже нямаха снимка заедно. Тя подаде телефона си на Яна и я помоли да ги снимат. После му благодари, на Яна също, и се върна при колегите си. Асистентката се появи и седна. Попита го как е настроението.

– Чудесно. И пържолата си я бива – вдигна чашата вино и я насочи към нея. – Наздраве!

Яна не вдигна своята. Вече беше на чиста кола. При нея всичко беше чисто – дори нежното ѝ лице. Гримът също отсъстваше. Е, почти. Изглеждаше като пролетна картина с есенен залез – зеленикави дървета с люлеещи се клони, върху които се излива проливен дъжд. Като спомен за пропуснати възможности. А може би, за да не пропуска той своите, щеше да бъде по-добре да се ориентира към така наречените приятелки за секс. Любовта, ако беше забелязала упорството му, рано или късно сама щеше да го потърси.

Advertisements

Posted on 20.11.2016, in Uncategorized. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: